Един танц време….

Беше някаква лудница. Имаше твърде много актьори. Всички те бяха забързани. Опитваха се да подготвят т. нар. сцена, макар пространството да изглеждаше диво и трудно да се поддаваше на промени. То имаше собствено темпо. Сцената щеше да стане част от филм. На нея имаше една стара къща, в която някога живееха много хора, а сега беше по-скоро празна. Срещу къщата се намираше друга такава, по-малка. А между тях имаше една градина с лалета, нарциси и най-различни пролетни цветя. На сцената се движеха много актьори, всеки със собствена посока, без да се интересуват особено един от друг.
И на фона на цялата лудница, която трябваше да е филм, стояха двама души. Те не бяха актьори и нямаше да се снимат. Не беше ясно какво е предназначението им в тази сцена. Но стояха и танцуваха на фона на шума и на хаотичните движения на хората около тях. Бяха мъж и жена, които разполагаха с един танц време. После щеше да е нещо друго, нова сцена. Танцуваха бавно и почти не си говореха. По едно време мъжът каза на жената, че танцът им го подмладява. А жената просто се усмихна и остана с него.
Мъжът и жената бяха тук за малко, а и защото бяха свикнали да живеят в динамиката, в промяната. Техните отношения бяха едно непрестанно движение- от сцена в сцена. Танцът им също не оставаше един и същ. И изведнъж животът се промени до неузнаваемост. Актьорите бяха готови да започнат. Сцената беше престанала да се противи. Бяха успели да я привлекат на своя страна. А може би тя беше успяла да ги успокои и да подреди разбърканите им мисли.
Танцът се беше пренесъл някъде другаде.