20-та Международна лятна школа по когнитивна наука-текст с продължение

„Аз се надявам никога да не спираме с провеждането на Лятната школа”

                                                                                                    На Бойчо

 20-та Международна лятна школа по когнитивна наука е един от най-смелите текстове, които съм чела до сега. Текстът се роди в момент на огромна загуба – тогава, когато думите нямат въздействие, а хората – желание да ги търсят.

Лятната школа  е онази глава от книгата, която посреща на страниците си различни изследователи. Някои от тях са млади учени, които сега започват професионалното си развитие. Други са едни от най-утвърдените имена в областта на когнитивната наука (Daniel Schacter (Harvard University, USA), Barbara Tversky (Stanford Unuversity, USA), Zachary Estes (Bocconi University, Italy), Luiz Pessoa (University of Maryland, USA), Jeffrey Elman (University of California at San Diego, USA). Но и едните, и другите имат доверие в това, което могат да създадат заедно.

 Лятната школа е текстът, който започва и стига до дадено място, след което някой друг просто избира да продължи. Никога през тези девет години, в които я познавам, не видях нещо, което да ми напомни за финал или за онзи момент, в който писателят решава, че книгата му е готова за библиотеките на читателите, които ще си я купят.

 Лятната школа не може да бъде отпечатана, тъй като текстът, който пише сега - вече подлежи на корекции. Отговорите, които е открила и иска да сподели с читателите си вече водят до нови въпроси. И някак писането просто не може да спре и да престои на някои от рафтовете на библиотеката.

Лятната школа е текст, който се създава с много любов. Авторите му не гледат на себе си като на най-можещите писатели. Може би това е причината, поради която, думите успяват да им останат верни.

 20-та Лятна школа показа, че мастилото не е свършило. И че ръката, която държи писалката продължава да се вълнува и да изписва текста с надеждата, че някой друг ще го продължи.

20-та Международна лятна школа по когнитивна наука е посветена на доц.д-р Бойчо Кокинов, който ни напусна внезапно на 10 май. Доц. Кокинов бе ръководител на департамент „Когнитивна наука и психология“, вдъхновител и съосновател на Лятната школа. Благодарение на неговата невероятна вътрешна сила, чар и неуморимост Лятната школа по когнитивна наука беше създадена и се доказа като значимо събитие в света на науката. Доц. д-р Бойчо Кокинов е човекът, който постави основите на обучението и изследванията в областта на когнитивната наука в България. 

Лектори 2013:

Daniel Schacter (Harvard University, USA)
Даниел Шактер от Харвард – един от най-известните и най-авторитетни  изследователи на човешката памет, който е влязал във всички учебници и който продължава да преобразява областта като застъпва конструктивна теза за паметта. Той е особено известен изследовател на изкривяването на спомените и тяхното конструиране. Автор на бестселъра „Седемте гряха на паметта“.

Barbara Tversky (Stanford University, USA)
Барбара Тверски от Станфорд – един от основните изследователи на пространственото познание и използването на външни репрезентации. Тя излиза от стандартните рамки и изследва използването на жестове, телесни действия, външни артефакти в разсъжденията.

Douglas Medin (Northwestern University, USA)
Дъглас Медин от Нордуестърн – един от пионерите на изследването на това как различните култури влияят върху познавателните процеси и на интегрирането на антропологични и психологически методи. Изключителен изследовател и медиатор между културите.

Rolf Zwaan (Erasmus University Rotterdam, The Netherlands)
Ролф Зваан от Ротердам – един от основателите на направлението изучаващо ролята на човешкото тяло и менталните симулации на моторни движения в разбирането на езика.

Zachary Estes (Bocconi University, Italy)
Захари Естес от Бокони – изучава човешката понятийна система и разбирането на ролята на думите, на категориите и възможността несъзнавано да се повлиява на тези процеси.

Luiz Pessoa (University of Maryland, USA)
Луиз Песоа от Мериленд –е от малкото изследователи, които изучават мозъчните механизми на взаимодействието на емоции и когнитивни процеси – много наболяла тема.

Simon Thorpe (Universitй Toulouse 3, CNRS, France)
Саймън Торп от Тулуза – прави биологично реалистични модели на невроните и невронните мрежи в мозъка, което е новата вълна в когнитивната наука и особено в моделирането.

Nora Newcombe (Temple University, USA) 
Нора Нюкъмб от Бостън – занимава се с развитието на способностите за пространствено познание, като е един от най-известните психолози на развитието, както и на изучаването на пространството.

Jeffrey Bowers (University of Bristol, UK)
Джеф Бауърс от Бристол – занимава се с възприятие, внимание, памет и учене и методология на изследванията, публикува напоследък няколко статии, които предизвикаха голям дебат в областта.

Jeffrey Elman (University of California at San Diego, USA)
Джефри Елман от Калифорния – който е един от 10-те носители на най-високата награда в областта на когнитивната наука (аналог на Нобелова награда) и основател на направлението на невронно мрежовите модели на езика. Изключителен изследовател на езика.

Мишена от мисли

Не бях особено въодушевена от идеята за стрелба.  Съгласих се да отидем по-скоро, за да си дам възможност да кажа „ да” на нещо.

Бях казала „не” толкова много пъти до сега.

Пътуването до стрелбището се оказа трудно и това допълнително ме напрегна.

Успокоявах се, че не остава много до момента, в който щях да натисна спусъка.

Мястото за стрелба сякаш беше на метри под земята. Появи се инструктор, който опита да ни запознае с правилата на играта.

Играта всъщност не беше игра. Патроните, с които щяхме да стреляме, се оказаха истински.

Първоначално се стреснах. После си помислих, че няма как да са други. Нали и мишената щеше да оживее.

Докато зареждах пистолета с първите пет патрона си спомних, че никога не съм обичала оръжия. Не харесвах и този пистолет. Изглеждаше мрачно и някак отблъскващо. Но знаех, че няма да сме заедно за дълго.

Първите пет изстрела се оказаха твърде далеч от целта. Бях напрегната, мишената ми бягаше. Колкото повече се опитвах да съм точна, толкова по-далеч бях от желания резултат.

Инструкторът ми се пошегува, че не е ясно как ще завърши всичко.

Бях оставила прекалено много мисли на мишената и вероятно по тази причина не се чувствах зле от факта, че се отдалечавам от сърцевината й. Всяка точка на мишената можеше да бъде цел от първостепенно значение.

С всеки нов изстрел си набелязвах различна мисъл.

По някое време мислите свършиха. Не, просто останах без патрони.

 „Все пак с теб няма да станем приятели”- казах си аз, докато се разделях с пистолета.

Погледнах и мислите си в далечината...с тях щях да се срещна отново. На тази или на друга мишена.

С благодарност на Галя за търпението и на инструктора ми - Жоро

Играта на думите

Писането престана да бъде опора. Критикувах го всеки път, когато измислях дума и я поставях на листа.

Все нещо не беше наред. Думата беше твърде силна или твърде слаба. Голяма или малка.

Нямаше угода. Затова и думите престанаха да идват.

С постоянните си критики успях така да ги отблъсна, че сякаш се бяха наговорили да не се появяват.

Тежеше ми много белият лист. Ужасяваше ме... без думи.

Понякога, като го наблюдавах, вярвах, че ще изскочат, че няма да се сдържат.Думите обичаха листа. Приличаха на деца, които се криеха от родителите си с надеждата последните да ги намерят.

Но те не идваха.

Играта престана да ми бъде интересна. Започнах да се надявам да се появи поне една дума. Може би тя щеше да извика следваща и последваща.

Но и това не се случи.

Тогава повярвах. Думите бяха изчезващ вид.

Остана само мълчанието на листа, което нямаше с какво да запълня.

Реших да рисувам.

Нарисувах нещо познато- аз и децата се целим с малки топки.

Дете- това беше първата дума, която се върна.

Нарисувах майка им.

Дом- притича някъде.

Не можех да повярвам на очите си. Думите правеха каквото си поискат.

Тогава нарисувах - нея -  жената,  която ме покани на бала на дъщеря си.

Обич.

Момичето, с което редихме камъчета в момент, в който нищо не можеше да бъде подредено.

Семейство.

Мелодията , която не излизаше от сърцето ми.

Приятел.

Свещта, която не можа да угасне.

Живот.

Не знаех какво да правя с тези думи, но ги оставих на листа. Сигурно не бяха най-силните или най-подходящите, но се оказаха единствените, с които разполагам. Това бе достатъчен повод да им се доверя.

Кристина Цветкова: Радиото учи малките деца да слушат голяма музика

Кристина Цветкова е водеща на единственото в българския радиоефир сутришно Request шоу по Радио ENERGY – „Ти избираш как да започне твоят ден“.  По време на Energy Request слушателите могат да изберат с коя песен да започнат своя ден. Радио ENERGY e част от най-голямата международна радиогрупа – NRJ International. Слоганът Hit Music Only – достига до милиони слушатели в 15 страни по целия свят. Форматът на Радио ENERGY е Hot Adult Contemporary – изключително динамичен и позитивен. Основен акцент в плейлиста на радиото е музиката на 90-те, подплътена с най-големите хитове от последните няколко години.

Кристина Ненова: Здравей, Криси! Как се запознахте с радиото? Какво си помисли, когато го срещна за пръв път?

Кристина Цветкова: Първата ми среща с радиото беше на 17-тия ми рожден ден... сещаш се, че емоционалността на един тийнейджър е безгранична, затова и трудно се описва какво съм почувствала. Спомням си, че когато ме попитаха защо стъпвам на пръсти, отговорих: "Тук работи Господ!".  До ден днешен вярвам, че студиото е мястото, където всичко е възможно. Там е толкова лесно да бъдеш себе си...

Кристина Ненова: Какво показва и какво скрива радиото?

Кристина Цветкова: Радиото показва емоции... и скрива емоции. Всички играем  - малко или много, големи или пък не толкова големи роли в живота. Но в радиото трябва да си много, много истински, за да бъдеш добър. И харесван! Нищо друго не се приема и не се задържа дълго.
Радиото е радар за емоции. То е събирателно за всичко хубаво, което може да ти дойде наум : ) Радиото е приятелство, купон, усмивки, обич, много често е и спасение... То е всичко, в което ти самият го превърнеш : )

Кристина Ненова: Oт колко време съществува Energy request? Как се е развивал през годините?

Кристина Цветкова: Шоуто съществува от самото начало. Стартира през лятото на 2006 като следобеден поздравителен блок, след това минава сутрин и вече "Ти избираш как да започне твоят ден!" : ) Поради големия интерес и желание на слушателите да се свържат и да изберат любимата си песен, направихме второ издание на ENERGY Request – отново следобед. Така удвоихме времето за поздрави в ефир. ENERGY е единственото радио, което слуша своите слушатели по 6 часа всеки ден! : )

Кристина Ненова: Как минава една сутрин на водещата на Energy request?

Кристина Цветкова: Сутрините са тежки... няма да се лъжем : ) Обикновено ставането е кошмарно. Най-трагични са първите 15 минути, но в 7:00 отново знам защо ранното събуждане има смисъл...  Хубаво е да чуваш, че си чакан, искан, желан, необходим... Слушателите често казват, че благодарение на нас започват деня си с усмивка, но нямат и идея, колко по-често те самите помагат на водещите. Връзката е двустранна, отношението и необходимостта – също. Обичам началото на деня, което винаги е наситено с цветове, а това вдъхновява и мен за Рикуеста : ). Обичам да вярвам, че по-ранобудните живеят по-пълноценно :P

Кристина Ненова: Представи си, че си слушател на Energy Request- какво би те мотивирало да избереш номера , какъв слушател си- колко често звъниш, какво искаш да чуеш?

Кристина Цветкова:  Хаха, много пъти съм завиждала на слушателите за шанса, който имат... шанса за емоция! Ужасно много ми липсва, защото все още помня какво е да си от другата страна и да чакаш нетърпеливо за свободния сигнал, а след това да чуеш и любимия си глас в слушалката : ) Знам какво е да се много- умиш коя от „вечните песни от касетофона” да си избереш. Знам колко личен може да бъде изборът и колко свещено посланието в ефир. Знам колко си нетърпелив да кажеш всичко, а като се свържеш- веднага гълташ граматика, думи, словоред ... Да, завиждам за емоцията!) Знам какво е да чувстваш водещия като най-добрия си приятел, а всъщност да не си го виждал никога. Ние сме един вид терапевти за добро настроение. И искрено се надявам повечето сутрини да успяваме да внесем такова. Не сме машинки, но се стараем : ) Знам какво е да чуеш любимата си песен в ефир - да знаеш, че ти си я поръчал и да ти звучи специално, защото си е „твоя”!

Ако сега бях слушател, щях да съм много, ама много досадна :D Вероятно щях да искам само една и съща песен, докато не ми втръсне до болка. Щях да се обаждам всеки ден. И нямаше да ми минава през ума, че може би по този начин ще омръзна... Слушателят не е длъжен да се съобразява, той е в правото си да иска и ако е възможно – да получи. Задължение на водещия, обаче, е да направи така, че въпреки всичко, шоуто да звучи добре. Това вече е ‘майсторлък’ и той идва с опита. Никой не може да ти го предаде наготово. Могат да ти разказват за него, могат да ти показват как се прави, но ако не го усетиш, нещата просто няма да се получат.

Странно, в момента звуча така, както чувах да звучат колегите ми в началото - когато още не знаех и не можех нищо, а те ме обучаваха. Честно казано, не ги разбирах и мислех, че никога няма да ги разбера. Явно се е случило J.

 

Кристина Ненова: Какво ти казват гласовете, които успяват да се свържат с теб, по време на Energy request?

Кристина Цветкова:  Хората са най-различни. Обичам разнообразните емоции и ги получавам. Повечето слушатели се притесняват, дори страхуват. Опитвам се да ги предразположа. Гласовете често не знаят какво искат, но искат да си поискат и са в правото си. Чувам прозявки, чувам въздишки, чувам усмивки и смях – любимата част от разговора! Обичам щастливите хора и знам, че щастието е състояние на духа. Можеш да се събудиш с него, а можеш и да не се събудиш с него. И когато си пропуснал, се намесваме ние - да уравновесим положението като за старт на деня : ) Чувам да ми споделят и се опитвам да намеря време между няколкото „хронометъра” на ефирния компютър, за да дам съвет или успокоя. И винаги, когато аз не успея, правилната песен върши тази работа : )

Кристина Ненова: Какъв учител е радиото ?

Кристина Цветкова: За Радиото и за това какъв учител е то, мога да говоря много. А още повече мога да изпиша. Радиото учи на търпение. То учи малките деца да слушат голяма музика! То учи на добро. Научило е мен, значи може да научи и много други. Аз бях лоша ученичка, но малките сладури, които често чувам сутрин, попиват много бързо и със сигурност ще ме задминат по успехи някой ден! Пожелавам им го!

За мен Радиото е не само институция. То е второто семейство. Родителите ни дават шанс за живот. Радиото просто прави така, че този живот бива осмислен. Бива вдъхновен и насочен в правилната посока. Радиото е нещо лично, то е като краста – остава за цял живот и тази любов просто няма замяна. Двата варианта да я преживееш е или да й се отдадеш до дупка, или да я отречеш и да завиеш в обратна посока. Но мисля, че пътят към щастието е по първата пътечка - поне опитът ми до момента показва това : )

Кристина Ненова: А ти на какво би искала да научиш хората, на които им предстои да работят в радиото?

Кристина Цветкова: Имам само една молба към бъдещите си колеги. Искам да обичат Радиото. Грозно е да си фалшив и да се правиш на нещо, което не си. Примери за това – много. Нека обаче примерите за добри радиоводещи са повече! Липсват ни : ) Хубаво е да има от кого да се учиш. Хубаво е да искаш да приличаш на някого, да вървиш по стъпките му и дори да го задминеш. Хубаво е да растеш С и В Радиото. С мен се случи така. Пожелавам го на всеки мъничък, който има голяма мечта! Никое желание не заслужава да бъде изоставяно.  Момичетата и момчетата, които тепърва ще се занимават с Радио, трябва да знаят, че то има нужда от емоция. Има нужда да бъде съживено. Има нужда да бъде обичано. Има нужда да бъде повярвано в него. Радиото изисква всичко от теб – изисква да му се отдадеш. Изисква да мислиш за него. Изисква идеи, изисква време – изисква цялото ти време понякога. Хубавото е, че си заслужава : )
Радиото е взискателно и никога няма да получите обещания, че трудът ви ще бъде възнаграден. Това, което ще ви стига, ако сте радио-хора до мозъка на костите си, е удовлетворението от добре свършената работа. Ще знаете, че можете. И така ще постигнете още повече. Първо се работи за име. След това правиш така, че името ти да работи за теб. Но това е от игрите за напреднали : )

Ще кажа на бъдещите си колеги винаги да помнят първите си стъпки. И първия ефир! Незаменими са : ) Неповторими... и след време липсват много : )

Кристина Ненова: Кои са хората, които развиват radio Energy?

Кристина Цветкова: Хората, които развиват Радио ENERGY, са хора, които са се научили да слушат слушателите си. Те се ориентират правилно в ситуациите. Преценяват. И умеят да скачат в дълбокото. Както шефът казваше – как иначе ще се научиш да плуваш? Рискува се, но ако си добър в това, което правиш, успяваш : ) А моите колеги са едни от най-добрите! И не, защото са ми колеги, а защото наистина са добри! Те са упорити и знаят как да постигат целите си. Мисля, че Радиото има нужда точно от това. Правилни хора, които се намират на правилното място и то в правилния момент : )

Кристина Ненова: Как си представяш радио Energy и Energy request след  10 години?

Кристина Цветкова: Радиото след 10 години? Уау... не смея да скачам толкова далеч, но си го представям с нови гласове. Нова, свежа кръв. Винаги трябва да се прави път на младите, защото те могат всичко онова, което на „старите кучета” им липсва – да нахъсват самите себе си за хубавото в живота и да го получават.

Кристина Ненова: Какви са другите ти интереси извън радиото? Може ли да разкажеш за някои от тях?

Кристина Цветкова:  Трудно ми беше да се науча да се откъсвам от Радиото. Не само физически, ами и мислено. А всъщност това е ужасно нужно, ако искам да си върша работата качествено. Трябва да намирам начин да се зареждам, за да мога да „предам нататък”. Е, начини – много, стига човек да има желание : )

Обичам да пътувам. Зверски много обичам да пътувам! Малко са местата в България, на които не съм била – предимно градски. Има още толкова много хижи, преходи, пътеки, поляни, язовири и китни местенца, на които бих искала да посрещна изгреви и залези с най-любимите си пътешественици.
Обичам да снимам. Но нямам нищо общо с професионалните фотографи. За мен важни са моментът, светлината, ъгълът, но често човек няма време да мисли за всичко това. Особено когато снима деца или животни. Не можеш да кажеш на кучето „Стой, не мърдай, притвори си леко окото – така изглеждаш по-изразителен...”  В повечето случаи са въпрос на късмет.
С нетърпение очаквам момента, в който ще хвана в ръцете си мечтания фотоапарат. Само тук робувам на марката - никъде другаде. Дано 2013та ми сбъдне това желание : )

Обичам разходките с кучето : ) Може да е най-лудият  teenager, но си е моят най-луд и като всяка „сврака”, мога да кажа, че ми е най! Сега се учим на послушание, но кой- кого – това е спорен въпрос. Мисля, че той ме научи на много повече, отколкото аз някога ще успея да науча него. А и едва ли има нужда. Животните са в пъти по-приспособими към ситуациите от хората. Лошото е, че са прекалено доверчиви, а не всеки човек го заслужава...

Кристина Ненова: Пожелай нещо на слушателите на радио Energy?

Кристина Цветкова: На всички хора, които правят сутрините ми уникални, пожелавам ДОБРО! В тази дума се съдържа всичко, от което човек би могъл да има нужда. Нека всеки я раздроби на съставните й части, за да получи правилната формула за усмивката си : ) Пожелавам им повече качествена музика, повече готини ENERGY партита, повече изненади, емоции, любов! Пожелавам им да не забравят, че здравият човек е щастлив човек и да се грижат за сърцето си, за да може да им отвръща със същото!

Интервю на Кристина Ненова