Отново

Не знам имам ли време.

Понякога ми се иска отново да живея така, както живеехме
заедно.

Да не броя толкова часовете и минутите.

Да не съм така нащрек.

Просто да живея с по-голям ентусиазъм, с повече тръпка.

Не, не че и сега е малко ентусиазмът ми.

Не се критикувам.

Просто понякога искам да е както беше тогава.

Онова усещане, че мигът няма да се повтори и същевременно,
че имаме цялото време.

Иначе сега го правя. Изправям се и се обличам с любов.

И без значение дали съм на високи или ниски обувки, усещам,
че променям живота, който ми остави.

Усмихвам се и танцувам върху земята, по която стъпвахме
заедно.

Защото ти си тук дори когато не си.

Ти си в текстовете ми.

Ти си в думите и в липсите ми.

Ти си в моментите на разсъмване.

Ти си в безсънието ми.

Ти си в грижата на някой непознат.

И в любовта на близките ми.

Ти си в светлината на новата ми лампа.

Ти си точно тук, където беше.

Не мога да кажа дали повече или по-малко.

Знам само, че умееш да си тук.

Отново.