Безплатни прегръдки

Синята коалиция направи фотоизложба с плакати, проследяващи историята на сините . Реших да им хвърля едно око.Малко преди моста на влюбените до НДК видях едно момиче, с което често се разминаваме. Раздаваше листовки за изложбата и беше толкова предана в работата си. Подкани ме да разгледам плакатите от времето, когато Иван Костов беше министър-председател, а Надежда Михайлова- министър на външните работи. Понякога съм си мислила, че това време отлетя за секунди. Благодарение на изложбата се върнах в него много бързо. Виждах сините симпатизанти и се питах къде ли са сега тези хора, тези българи, които излизаха с децата си на площадите. Къде ли бяха студентите, които някога носеха плакати с надпис: „И ВИАС е с ВАС”. Приятно ми беше да се потопя в тази история, обхвана ме някаква меланхолия. И като се замисля, че 97г. бях само на 12. И на 12 имах по-голям интерес към политическото бъдеще на България от мнозина на 30.

Изведнъж реших, че май е време да си тръгвам и слязох от мостчето. Докато си купувах скрежина, забелязах Иван Костов. Съпредседателят на Синята коалиция разговаряше оживено със свои симпатизанти. Присъстваха и други политици от ДСБ. Бяха се слели с тълпата. Някои от тях дори не носеха костюми. Да разгледа  изложбата беше дошъл и Неделчо Беронов, някогашният кандидат на сините за президент.

„Колко много история има на това място”- помислих си аз.

Тръгнах към „Витошка” и какво да видят очите ми. Някакво момче носи плакат. Сигурно ще пише „Синята коалиция”- помислих си аз, обхваната от спомени за сините лета.

За моя огромна изненада нямаше нищо синьо на плаката. Загледах се в надписа му. Пишеше „FREE HUGS”.

- По какъв повод предлагаш безплатни прегръдки?- попитах аз подозрително.

- Без повод- отвърна ми момчето и ме прегърна спонтанно.

Ето го бъдещето, което ми се губеше на моста. То е в този млад човек, който раздаваше прегръдки на съгражданите си. Бъдещето беше слязло от плакатите и се разхождаше около НДК. Караше скейтборд или раздаваше листовки.

Видях бъдещето в момиченцето на една приятелка, което я прегръщаше и викаше „Мамо, мамо”.  То държеше плакати на „Синята коалиция” и ги пазеше грижливо. Сигурно не знаеше колко пъти майка му отделяше от личното си време и енергия, за да прокара някаква идея или да промени нещо, но осъзнаваше, че тези плакатите са важни за нея и ги пазеше.

„Искам да видя точно тези хора ”, мислех си аз. Те са бъдещето, не само на синята коалиция, а и на партийната система като цяло.

Бъдещето се разхождаше по моста на влюбените, релаксираше на пейките до НДК или хапваше спокойно непосредствено до фотoизложбата на сините.

Щях да се радвам от сърце, ако това бъдеще предлагаше “FREE HUGS” , слънчеви дни като този и един разговор с момичето, което раздаваше листовките.

Бих гласувала с две ръце за жената от моста и за момиченцето, което пазеше плакатите. Толкова ми се иска да гласувам за тях, за да останат в България. Изведнъж се зарадвах от мисълта, че това момиченце пазеше листовки на „Синята коалиция”, а не на Републиканската партия.

Зарадвах се, че момчето с безплатните прегръдки, прегръщаше мен, тук пред НДК,  а не  някоя друга жена пред Статуята на свободата.

Зарадвах се, защото България е навсякъде по света и изведнъж ми се прииска  малка част от нея да остане в София.

Кристина Ненова, в.”България Сега”