Джефри Елман
е професор по когнитивна наука в университета в Калифорния, Сан Диего. Той е
един от основателите на когнитивната наука в световен мащаб, един от
създателите на подхода на невронните мрежи. Един цял клaс невронни мрежи са
известни в областта като мрежите на Елман, а той ги нарича скромно прости
рекурсивни мрежи. Занимава се с модели на възприемане и генериране на речта,
както и с модели на учене на езиковите способности, протевник е на теориите на
Чомски за вродеността на езиковата компетентност и предлага алтернативна теория
за учене и развитие. Проф. Елман е почетен доктор на НБУ и е
носител на най-голяма награда в областта на когнитивната наука (наградата на
името на Дейвид Румелхарт) през 2007.
Кристина Ненова: Проф. Елман, Вие сте бил президент на световната асоциация по когнитивна наука и познавате състоянието на образованието по когнитивна наука в световен мащаб, какво е Вашето мнение за магистърската и докторска програма по когнитивна наука в НБУ?
Джеф Елман: Аз съм много впечатлен от магистърската и докторска програма по когнитивна наука вНБУ. Преподавателите са високо мотивирани и отдадени на работата си и създадоха първокласна програма в световен мащаб. Курсовете отразяват последните открия в когнитивната наука и обучаващите се студенти имат много добра подготовка. Аз вече съм препоръчвал програмата на голям брой студенти от цял свят.
Кристина Ненова: Вие сте носител на наградата Дейвид Румелхарт(2007) за теоретичен принос в когнитивната наука. Разкажете ми повече за тази награда?
Джеф Елман: По-детайлно описание на наградата можете на намерите на следния уебсайт: http://rumelhartprize.org, който е добра възможност повече хора да открият необходимата информация. Беше голяма чест да получа наградата Дейвид Румелхарт, защото другите, които са носители на тази награда, са едни от наи-забележителните учени в областта. Наградата е основана сравнително скоро (преди по-малко от десетилетие), но се превърна в най-престижната награда в областта.
Кристина Ненова: Вие сте пионер в областта на невронните мрежи. Кои са най-важните аспекти на модела Trace за възприемане на речта?
Джеф Елман: Моделът Trace беше създаден, за да ни помогне да разберем процесите, посредством които хората разбират речта. Тук има истинска загатка: хората разбират речта почти без никакво съзнателно усилие, а не е ясно как става това. Ние разбираме какво ни говорят дори при наличие на голям страничен шум, дори и ако слушаме някого с различен от нашия акцент, и дори ако вниманието ни е насочено към други задачи в момента. Ние можем да се намираме в центъра на голямо парти с много шум и ако някой в другия край на стаята спомене името ни, ще го забележим веднага. Как правим това?Оказва се, че опитите да се създадат компютърни системи, които да разбират речта, са по-малко успешни от първоначалните предсказания.Урокът от множеството опити да изградим машина, която да разбира реч, е че хората с относително малко усилия правят нещо, което е почти невъзможно за машините. Как ние хората правим това? Това е въпросът, заради който беше създаден Trace моделът. Компютърната програма се основава на принципи, които ние вярваме, че се отнасят до начините, по които хората разбират речта.Това е пример, който някой хора наричат ‘’reverse engineering Nature”, а именно, опитът да се открие как природата (или хората в този случай) решава даден проблем и след това реализиране на това решение в машината.
Кристина Ненова: Знам, че имате голям принос за теоретичните основи на човешкото познание, най-забележително в областта на езика и развитието. Ако обичате, разкажете ми повече за Вашия изследователски интерес?
Джеф Елман: Ние сме единствените видове, които имат език. Някои други видове си служат със системи за общуване, някои шимпанзета и горили са способни да общуват по елементарен начин с хората, използвайки езика на знаците или жестовете. Но техният език е примитивен. Това е интересно, защото в много други аспекти примати като шимпанзета и горилите са напълно интелигентни. Двигателят за моите изследвания е стремежът да узная какво е това, което ни осигурява човешкият мозък (човешкият ген), за да имаме способността да си служим с език.
Кристина Ненова: Какви са впечатленията Ви от 15-та международна лятна школа по когнитивна наука?
Джеф Елман: Аз посещавам школата за 4-ти или за 5-ти път. Продължих да се връщам на лятната школа, защото вълнението покрай нея е огромно. Студентите са страхотни. Те са високо мотивирани, много умни и задават страшно интересни въпроси. Студентите идват от целия свят и техните различия по отношение на знания и опит означава, че са много полезни за лятната школа. Това е фантастично преживяване към което съм сигурен, че ще се връщам много пъти и в бъдеще.
Кристина Ненова: В по-скорошната Ви работа сте изучавали sentence-level и discourse-level? Какво се опитахте да разберете с това изследване?
Джеф Елман: Въпросите са подобни на онези,които възникнаха, когато се опитах да разбера речевото възприятие: Защо човешкият вид си служи с език,а животните никога не преминават нивото на едно, две годишно дете. Езикът е нещо, което приемаме. Ние говорим и разбираме без усилие. И после, като разгледаш езика в детайли, осъзнаваш, че той е невероятно сложен и че правилата, които правят едно изречение по-приемливо от друго, са трудни за определяне. Това повдига нов интригуващ въпрос: Как тогава децата откриват тези правила и се научават на езика толкова бързо и толкова добре?
Кристина Ненова: Моля, разкажете ми за бъдещите Ви професионални планове?
Джеф Елман: Нашата способност да измерваме мозъчната активност, докато хората слушат, четат, наблюдават, е много впечатляваща. Ние сега разполагаме с неинвазивни техники за наблюдание на това как работи мозъкът. С други думи, тези техники са напълно безвредни и не включват никакъв риск или опасност; те вече ни позволяват да видим как функционира мозъкът, докато хората мислят. Нашето разбиране за генетичната основа на поведението също се развива всяка година. Това са две направления, с които се надявам да се занимавам през следващите години, защото смятам, че предлагат вълнуващи нови възможности за разбиране на човешкото познание.
Кристина Ненова: Коя е най-голямата награда в живота Ви?
Джеф Елман: Позволете ми да се спра на три неща, които са много важни за мен.
Първото, е почетният докторат, който получих от НБУ. Това беше голяма чест. Изпитвам огромна привързаност и уважение към моите приятели и колеги от НБУ и бях удовлетворен и поласкан да бъда награден с този почетен докторат.
Второто, е наградата Дейвид Румелхарт. Това е най-престижната награда в моята област и аз изпитах едновременно чувство на гордост и смущение при връчването й. Благодарен съм за присъждането й.
Накрая искам да кажа, че въпреки , че професионалните ми успехи и кариера са огромен източник на задоволство, двете ми деца са най-голямата награда в живота ми. Те са ме дарили с радост, която не съм очаквал и това, че съм им помогнал да дойдат на бял свят е най-важното нещо, което съм направил.
Интервю на Кристина Ненова за в.”България Сега”
Кристина Ненова: Проф. Елман, Вие сте бил президент на световната асоциация по когнитивна наука и познавате състоянието на образованието по когнитивна наука в световен мащаб, какво е Вашето мнение за магистърската и докторска програма по когнитивна наука в НБУ?
Джеф Елман: Аз съм много впечатлен от магистърската и докторска програма по когнитивна наука вНБУ. Преподавателите са високо мотивирани и отдадени на работата си и създадоха първокласна програма в световен мащаб. Курсовете отразяват последните открия в когнитивната наука и обучаващите се студенти имат много добра подготовка. Аз вече съм препоръчвал програмата на голям брой студенти от цял свят.
Кристина Ненова: Вие сте носител на наградата Дейвид Румелхарт(2007) за теоретичен принос в когнитивната наука. Разкажете ми повече за тази награда?
Джеф Елман: По-детайлно описание на наградата можете на намерите на следния уебсайт: http://rumelhartprize.org, който е добра възможност повече хора да открият необходимата информация. Беше голяма чест да получа наградата Дейвид Румелхарт, защото другите, които са носители на тази награда, са едни от наи-забележителните учени в областта. Наградата е основана сравнително скоро (преди по-малко от десетилетие), но се превърна в най-престижната награда в областта.
Кристина Ненова: Вие сте пионер в областта на невронните мрежи. Кои са най-важните аспекти на модела Trace за възприемане на речта?
Джеф Елман: Моделът Trace беше създаден, за да ни помогне да разберем процесите, посредством които хората разбират речта. Тук има истинска загатка: хората разбират речта почти без никакво съзнателно усилие, а не е ясно как става това. Ние разбираме какво ни говорят дори при наличие на голям страничен шум, дори и ако слушаме някого с различен от нашия акцент, и дори ако вниманието ни е насочено към други задачи в момента. Ние можем да се намираме в центъра на голямо парти с много шум и ако някой в другия край на стаята спомене името ни, ще го забележим веднага. Как правим това?Оказва се, че опитите да се създадат компютърни системи, които да разбират речта, са по-малко успешни от първоначалните предсказания.Урокът от множеството опити да изградим машина, която да разбира реч, е че хората с относително малко усилия правят нещо, което е почти невъзможно за машините. Как ние хората правим това? Това е въпросът, заради който беше създаден Trace моделът. Компютърната програма се основава на принципи, които ние вярваме, че се отнасят до начините, по които хората разбират речта.Това е пример, който някой хора наричат ‘’reverse engineering Nature”, а именно, опитът да се открие как природата (или хората в този случай) решава даден проблем и след това реализиране на това решение в машината.
Кристина Ненова: Знам, че имате голям принос за теоретичните основи на човешкото познание, най-забележително в областта на езика и развитието. Ако обичате, разкажете ми повече за Вашия изследователски интерес?
Джеф Елман: Ние сме единствените видове, които имат език. Някои други видове си служат със системи за общуване, някои шимпанзета и горили са способни да общуват по елементарен начин с хората, използвайки езика на знаците или жестовете. Но техният език е примитивен. Това е интересно, защото в много други аспекти примати като шимпанзета и горилите са напълно интелигентни. Двигателят за моите изследвания е стремежът да узная какво е това, което ни осигурява човешкият мозък (човешкият ген), за да имаме способността да си служим с език.
Кристина Ненова: Какви са впечатленията Ви от 15-та международна лятна школа по когнитивна наука?
Джеф Елман: Аз посещавам школата за 4-ти или за 5-ти път. Продължих да се връщам на лятната школа, защото вълнението покрай нея е огромно. Студентите са страхотни. Те са високо мотивирани, много умни и задават страшно интересни въпроси. Студентите идват от целия свят и техните различия по отношение на знания и опит означава, че са много полезни за лятната школа. Това е фантастично преживяване към което съм сигурен, че ще се връщам много пъти и в бъдеще.
Кристина Ненова: В по-скорошната Ви работа сте изучавали sentence-level и discourse-level? Какво се опитахте да разберете с това изследване?
Джеф Елман: Въпросите са подобни на онези,които възникнаха, когато се опитах да разбера речевото възприятие: Защо човешкият вид си служи с език,а животните никога не преминават нивото на едно, две годишно дете. Езикът е нещо, което приемаме. Ние говорим и разбираме без усилие. И после, като разгледаш езика в детайли, осъзнаваш, че той е невероятно сложен и че правилата, които правят едно изречение по-приемливо от друго, са трудни за определяне. Това повдига нов интригуващ въпрос: Как тогава децата откриват тези правила и се научават на езика толкова бързо и толкова добре?
Кристина Ненова: Моля, разкажете ми за бъдещите Ви професионални планове?
Джеф Елман: Нашата способност да измерваме мозъчната активност, докато хората слушат, четат, наблюдават, е много впечатляваща. Ние сега разполагаме с неинвазивни техники за наблюдание на това как работи мозъкът. С други думи, тези техники са напълно безвредни и не включват никакъв риск или опасност; те вече ни позволяват да видим как функционира мозъкът, докато хората мислят. Нашето разбиране за генетичната основа на поведението също се развива всяка година. Това са две направления, с които се надявам да се занимавам през следващите години, защото смятам, че предлагат вълнуващи нови възможности за разбиране на човешкото познание.
Кристина Ненова: Коя е най-голямата награда в живота Ви?
Джеф Елман: Позволете ми да се спра на три неща, които са много важни за мен.
Първото, е почетният докторат, който получих от НБУ. Това беше голяма чест. Изпитвам огромна привързаност и уважение към моите приятели и колеги от НБУ и бях удовлетворен и поласкан да бъда награден с този почетен докторат.
Второто, е наградата Дейвид Румелхарт. Това е най-престижната награда в моята област и аз изпитах едновременно чувство на гордост и смущение при връчването й. Благодарен съм за присъждането й.
Накрая искам да кажа, че въпреки , че професионалните ми успехи и кариера са огромен източник на задоволство, двете ми деца са най-голямата награда в живота ми. Те са ме дарили с радост, която не съм очаквал и това, че съм им помогнал да дойдат на бял свят е най-важното нещо, което съм направил.
Интервю на Кристина Ненова за в.”България Сега”
Няма коментари:
Публикуване на коментар