Кристина Ненова: Здравей, Васко! Музиката ли носи свобода или свободата намира израз в музиката?Васко Кръпката: Блусът се е родил в началото на 20-ти век около делтата на Мисисипи като единствения път към мечтата за свободата. Така и край делтата на Перловската река /дето се събират с Владайската зад Малашевските гробища/ в края на 80-те се роди първата блус група у нас Подуене Блус Бенд. Банда, родена в семейство на тъжни музиканти, жадни за разчупване на нормите и да си посвирим и да си попеем любимата ни музика, като се забавляваме разказвайки за мъките си. Свободата е най-важното, заради което създадох тази група. Свободния изказ без цензура, свободен пазар без монопол и пр. свободолюбвеобвилности....От друга страна Блусът е музика на импровизацията. В този жанр нито едно соло на китара, хармоника, пиано и пр. не се повтаря никога. Всичко е различно всеки път в зависимост от настроението, публика, място и др. Така че в моя случай музиката и свободата не могат един без друг като близнаци са.
Кристина Ненова: Разкажи ми за новия албум, който подготвяш?
Васко Кръпката: Това са 12-13 нови парчета, които миналата година лека-полека измислих. 2009-та беше много ползотворна за нас. След като обиколихме Татковината на длъж и на шир по бирени фестове, рок фестивали, мото събори и пр. 4-5 пъти излизахме в чужбина и дори записахме лайф албум в Германия. Така че все на път аз си пишех в една тетрадка разни идеи за песни и така сглобихме албума. Работно заглавие “Емигранти” по едноименната песен, в която се пее за това, че където и да ходим все се чувстваме емигранти, та дори и в собствена държава. Почти записахме парчетата, утре свиря сола хармоники и започваме смесване, мастеринг и пр. звукови майсторлъци. Има 10-тина шантави веселяшки песни в стил “непукиски подуенско-хипарски блус” и две красиви балади...особено едната- ”Забравения манастир”, в която се пее за забравени манастири и човешки стойности.
Васко Кръпката: Това са 12-13 нови парчета, които миналата година лека-полека измислих. 2009-та беше много ползотворна за нас. След като обиколихме Татковината на длъж и на шир по бирени фестове, рок фестивали, мото събори и пр. 4-5 пъти излизахме в чужбина и дори записахме лайф албум в Германия. Така че все на път аз си пишех в една тетрадка разни идеи за песни и така сглобихме албума. Работно заглавие “Емигранти” по едноименната песен, в която се пее за това, че където и да ходим все се чувстваме емигранти, та дори и в собствена държава. Почти записахме парчетата, утре свиря сола хармоники и започваме смесване, мастеринг и пр. звукови майсторлъци. Има 10-тина шантави веселяшки песни в стил “непукиски подуенско-хипарски блус” и две красиви балади...особено едната- ”Забравения манастир”, в която се пее за забравени манастири и човешки стойности.
Кристина Ненова: Често си определян като „бунтар”. Срещу какво се бунтуваш?
Васко Кръпката: Бунтът е вечен, както и кичът... но хубавите песни остават. Тази кагебарска демокрация, която ни спуснаха “от горе”, не дава миг покой на мислещите хора у нас. Мутрите си създадоха къде с бухалки, къде с мръсни пари някакава пост-текезесарска суб-халтура, която стана институция, което ражда маса от кандидат-мутри, далавераджииско мислене и тотално загърбване на чисто човешки, чисто български качества. На достойнството и честността у нас е обявена война. Оказа се, че комунизмът възпита много по- консуматорско общество от капитализма. Тиинейджърите у нас масово се надпреварват кой ще извади най- скъп мобилен телефон и изобщо не им пука кои са Ботев и Левски. Това е следствие от масираната атака от всякъде в Бг ефира на послания като...”Питат ли ме дей зората-шат на патката главата” ...“За крадец не ставаш сине-ти си будала” и пр. институционални корифейни изцепки, заливащи те отвсякъде. Така че винаги ще има място за бунт особено у нас и аз се гордея, че музиката ми, на която съм и автор се явява алтернатива на всичкия префърцунен, вип-нафукан, силиконово-селяндурски кич.
Кристина Ненова: Ако е вярно, че „някои постоянно оцеляват, защото други срещу бурята стърчат.” Какви хора оцеляват и има ли такива, които „стърчат” в България?
Васко Кръпката: Разбира се, че не можем да искаме от хорицата в България които работят кротко за тази държава да зарежат всичко и да стърчат срещу вятъра...и преди и сега те си бачкат скромно и управниците ги мамят и те им вярват и управниците отвръщат на тази вяра с отмъщение...но има и винаги е имало по- непокорни, непродажни, ненаведени мохикани, които са будната съвест на една нация. Целия свят се крепи на малцината, които не биха заложили сърце и душа за пустите продажби. Познавам такива хора. Събират се по концерти, къмпинги и язовири, забравили за лъскавата страна на живота. Вярвам в човещината и любовта преди всичко и това ми помага да си стърча. Пък нека духа, нека вее, щом си волна душа ще се справиш в неравната битка!!!
Кристина Ненова: Ако блусът е дреха, какви са дрехите, които носиш ден след ден...
Васко Кръпката: Започвам с блус на голо директно на сетивата...после малко Рокендрол за всекидневен гардероб, а вечер някоя балада за завивка....
Васко Кръпката: Започвам с блус на голо директно на сетивата...после малко Рокендрол за всекидневен гардероб, а вечер някоя балада за завивка....
Кристина Ненова:Как гледаш на политическата обстановка, която по грешка нарекох „постановка”? Може би грешката не е случайна?
Васко Кръпката: Не гледам на политическата обстановка. Новите управници вдигнаха доста прах и чакам резултати. За мен най-важното е настроението на населението...Ако народа се вземе в ръце ще постигне много но ако му е развалено настроението нищо не става и Исус Христос да слезе на земята не става...не си ли вземем живота в ръце оправия няма.
Васко Кръпката: Не гледам на политическата обстановка. Новите управници вдигнаха доста прах и чакам резултати. За мен най-важното е настроението на населението...Ако народа се вземе в ръце ще постигне много но ако му е развалено настроението нищо не става и Исус Христос да слезе на земята не става...не си ли вземем живота в ръце оправия няма.
Кристина Ненова: Кои са сферите, които се налага да „закърпим”?
Васко Кръпката: Сферите на ипосталялата българска душа, разкъсвана от мъките на новия свят между най-ниския стандарт в Европа и най-високи цени на комуникации, например, между най ниски пенсии и най-много нови назначени милионери, между най-големи дупки по пътищата и най- нови джипки и казина и банки на всяка крачка...и пр.
Васко Кръпката: Сферите на ипосталялата българска душа, разкъсвана от мъките на новия свят между най-ниския стандарт в Европа и най-високи цени на комуникации, например, между най ниски пенсии и най-много нови назначени милионери, между най-големи дупки по пътищата и най- нови джипки и казина и банки на всяка крачка...и пр.
Кристина Ненова: Какво ти липсва...
Васко Кръпката: Липсва ми време да си осъществя идеите.
Васко Кръпката: Липсва ми време да си осъществя идеите.
Кристина Ненова: Как мислиш, дали не си пристрастен към тръпката?
Васко Кръпката: Пристрастен съм към пътешествието.
Васко Кръпката: Пристрастен съм към пътешествието.
Кристина Ненова: Нека си представим, че мечтата ти е послание. Как звучи и към кого ще го отправиш?
Васко Кръпката: Щастлив съм, че съм роден на тази географска ширина и, че живеем в такива интересни времена. Историята е един вечен спор, което я прави постоянно отворена книга за похвали и оплаквания, така че всеки да е свободен да се разпише....
Кристина Ненова
в. „България Сега”
Bulgaria Sega
www.BulgariaSega.com
Васко Кръпката: Щастлив съм, че съм роден на тази географска ширина и, че живеем в такива интересни времена. Историята е един вечен спор, което я прави постоянно отворена книга за похвали и оплаквания, така че всеки да е свободен да се разпише....
Кристина Ненова
в. „България Сега”
Bulgaria Sega
www.BulgariaSega.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар